На днешния ден България се появява на картата на Европа: 25-годишният Тодор Каблешков пише Кървавото писмо
Отбелязваме 146 години от Априлската епопея.
На 20 април 1876 година в Копривщица избухва Априлското въстание.
Истинската си Независимост България съумява да си извоюва сама 24 години по-късно през 1908 година, само че посредством Априлското въстание народът ни и България се появява на картата на Европа.
Подготовката е единствено няколко месеца, с което се изяснява и неговия крах на бойното поле.
То избухва прибързано на 20 април. При опит да бъде хванат Тодор Каблешков жителите на Копривщица се подвигат на оръжие и убиват локалния мюдюрин. Каблешков написва своето прословуто „ Кърваво писмо “, което е изпратено на Бенковски в Панагюрище. Той афишира началото на въстанието, останалото е история...
Въпреки разгрома и жестокостите, осъществени от Османската империя в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, въстаниците приковават вниманието на Европа към Българския въпрос.
Благодарение на саможертвата на героите от Априлската епопея днес има българска страна, изпитваме удоволствието от чувството да приказваме родния си език. Все отново главната цел на това въстание е появяването на България на европейската политическата карта. Това нямаше да бъде допустимо, в случай че не беше Априлското въстание като най-върховната част на българското национално освободително придвижване.
Тодор Ка̀блешков е изтъкнат български бунтовник, участник в Априлското въстание. Той е един от облиците в първия български разказ, а точно в романа на Иван Вазов „ Под игото “. Участва в главите: „ Представлението “ (17 глава, Първа част), „ Комитетът “ (7 глава, Втора част) и други
Биография
Родовото име Каблешкови произлиза от „ каблица " – огромно дървено ведро за мляко, употребявано от родопските овчари. Предполага се, че някой от първите Каблешкови е пренесъл това ведро от Родопите в Копривщица и оттова последователно прякорът е признат като фамилно име
Тодор Каблешков е роден в заможното семейство на хаджи Лулчо Дончов Каблешков в Копривщица на 13 януари (1 януари остарял стил) 1851 година. Баща му е състоятелен копривщенец, занимаващ се с бегликчийство и джелепство. Въпреки че принадлежи към чорбаджиите, хаджи Лулчо е родолюбец и патриот, въодушевен от огромния си брат Илия, който е погубен от кърсердари в Берковско през 1858 година
Ранно детство
Тодор е мощно завързан към майка си Стойка и тежко понася ранната ѝ гибел. За него и петимата му братя и сестра се грижи сестрата на хаджи Лулчо, Пена – жена на фамозния копривщенски господар и хайдутин Дончо Ватах. Леля му Пена, или както самия Тодор я назовава „ мама Пена “, е образована българка, която постоянно му споделя за многочислените подвизи на брачна половинка си. По-късно татко му се дами за Ана Григорова и Тодор построява с нея мощна другарска връзка, която също спомага доста за издигането на духа му на патриот и бунтовник. Още в най-крехка възраст има проблеми със здравето, само че това в никакъв случай не го стопира. Първоначално учи в родната Копривщица, където му преподава Харитон Груев (по-късно той побългарява името си на Веселин), брат на огромния възрожденец Йоаким Груев. Тодор се отличава като добър и усърден възпитаник.
Юношество
В края на 1864 година Хаджи Лулчо води Тодор в Пловдив при по-малкия си брат Цоко Каблешков, който го записва в влиятелното основно епархийско училище, където му преподава самият Йоаким Груев. Там той се сблъсква с гърцизацията в града, с надменното отношение към българите. Неведнъж разногласията с другите ученици-гърци прерастват в ръкопашни битки. Омразата му към поробителите също се разпалва в Пловдив, когато Тодор инцидентно минава през един от турските квартали. Турчетата го замерват с камъни и той се прибира вкъщи разкървавен и с пукнат череп. В отговор на недоволството на Цоко Каблешкови и даскал Груев пред турските големци Тодор само е посъветван повече да не минава през турските квартали. През 1867 година Тодор се разболява тежко и татко му е заставен да го върне назад в Копривщица, където му се преподава като на частен възпитаник, с цел да не изостава с образованието си.
Именно тогава той демонстрира организаторските си качества, като основава ученическо сдружение за култура и познание „ Зора “. Когато родителите му го изпращат в влиятелния Френски султански лицей Галатасарай в Цариград, той подава оставката си като ръководител и оставя инструкции за по-нататъшната активност на сдружението. Цоко Каблешков, който се нуждае от правилен помощник за разрастващата се търговия, убеждава хаджи Лулчо, че Тодор има потребност от по-сериозно обучение и с взаимните им подкрепи той става възпитаник в извънредно влиятелния за времето си френски колеж „ Мехтеп Султание “ в Галатасарай. Това става през есента на 1868 година в Цариград и Каблешков има опцията да се включи в кръжока на Петко Р. Славейков, където се среща за пръв път с някои творби на Любен Каравелов. В лицея се среща с други възпитаници българи, като измежду тях са Павел Бобеков от Панагюрище и Константин Величков от Татар Пазарджик. Заедно с тях прочита един остарял и опърпан образец на „ Горски пасажер “ на Раковски, считан тогава за „ бунтовна литература “. В лицея Тодор се сблъсква с познатия му от Пловдив гърцизъм и точно след един пердах с гърци той се отхвърля от името си Тодор (което е с гръцки произход) и упорства да се обръщат към него с българското Богдан. Проявява интерес към френската и съветската литература, прави опити да написа стихове под мощното въздействие на Славейков. Според Вл. Свинтила[2] е съвсем несъмнено, че Тодор е превел „ Тримата мускетари “ и „ Граф Монте Кристо “. При пребиваването си в Цариград Тодор безусловно е обладан от мисълта да убие султан Абдул Азис, до момента в който следил по какъв начин султанът всеки петък излиза от двореца си, с цел да отиде в дворцовата джамия в Илдъз Кьошк.
Революционна дейнос
През 1871 година Тодор се завръща в родната Копривщица. Именно от този момент датират и първите му революционни прояви. Дружи с обущаря Петко Тодоров Бояджиев-Кундурджията и учителя Найден Попстоянов. На 25 май 1871 година даскал Попстоянов основава женското дружество „ Благовещение “, на което майката на Каблешков става ръководител и това им разрешава да развиват необезпокоявано революционната си активност. Каблешков, макар че тогава е тежко болен, се среща и със самия Васил Левски, който идва в Копривщица в края на декември 1871 година дружно с Ангел Кънчев и това му оказва мощно въздействие в по-нататъшното му развиване като бунтовник. На 1 януари 1872 година Каблешков основава дружеството „ Трудолюбие “ – кооперативно сдружение за икономическо и културно издигане на народа.
Заминава за Одрин, където се научава да работи на телеграф като възпитаник в Одринската железопътна гара. Там провежда и първия си протест, въпреки и алегоричен. Ученици, членове на неговия кръжок, запяват „ Стани, стани, левент балкански “ по време на литургия, което в последна сметка води до намесата даже на заптиета, които арестуват учениците, само че по-късно те са освободени. Овладял добре телеграфа, Каблешков постъпва като чиновник-телеграфист в станцията на Баронхиршовата железница в Пловдив. Показва забележителни умения и е преназначен като свързочник на гара Белово и скоро е нараснал до неин шеф. Въпреки че постът му обезпечава едно забележително материално положение, той не се отхвърля от делото си, а в противен случай. Под прикритието си на началник-гара обикаля селата към Белово, като се пробва да просвещава селяните и да ги увлича в революционната активност. Активно спомага за откриването на читалище Искра в село Голямо Белово, трансформирало се в културно и революционно средище в региона. От Белово Каблешков поддържа дейна връзка със своите съидейници и взима присъединяване в подготовката на Старозагорското въстание.
През пролетта на 1875 година подава оставката си като началник-гара и се открива в Татар Пазарджик (дн. Пазарджик) и като търговец на дървен материал обикаля градовете София, Самоков, Пирот и други селища, с цел да ревизира какви са революционните настроения измежду българите. Подпомага локалните революционери в укрепването и развиването на комитетите. През есента на 1875 година здравето му още веднъж се утежнява и той отпътува за родната Копривщица. Именно там научава за злощастния завършек на Старозагорското въстание, което го подтиква да се заеме с революционна активност още по-активно. Мотивира го неспособността на Високата порта да се оправи с въстанието в Херцеговина. В Копривщица се среща с двете учителки Мария Бочева Българова от Сопот и Евлампия Векилова. Именно те ще избродират знамето на копривщенските въстаници. Влюбва се в Мария Българова, само че тя отпътува за Габрово, а оттова се завръща да преподава в родния Сопот. Той не се пробва да я спре и на раздялата им и подарява своя фотография и ножички, които да употребява при ушиването на друго знаме, а в случай че се наложи – да си пререже вените, с цел да не я заловят турците. Каблешков постоянно пътува до Пловдив, където се отбива в книжарницата на Христо Г. Данов, с цел да закупи новите български книги. По време на пътуванията си посещава редица села, в които основава и укрепва комитети.
Подготовка и организация на Априлското въстание
През есента на 1875 година след края на Старозагорското въстание в Гюргево се събират видни революционни дейци, с цел да възнамеряват ново въстание, което би трябвало да избухне напролет на идната година. Сред основателите на Гюргевския централен революционен комитет са Никола Обретенов, Стоян Заимов, Георги Бенковски, Стефан Стамболов, Иларион Драгостинов, Георги Измирлиев и други След дълги разисквания те разделят българските земи на четири революционни окръга – Врачански, Търновски, Сливенски и Пловдивски, по-късно преименуван на Панагюрски. Решено е въстанието да избухне на 1 май. В Четвъртия революционен окръг за основен деятел е избран Панайот Волов, като за негов асистент е определен Георги Бенковски. В началото на януари 1876 година двамата пресичат Дунав при Оряхово и посещават Пловдив, само че скоро схващат, че комитетската мрежа е по-добре развита в Задбалканските котловини и реалокират революционния център в Панагюрище. Много за делото към този момент е направено в селищата Панагюрище, Клисура, Брацигово, Пещера, Татар Пазарджик, Калофер, Белово и други Тук двамата апостоли намират дейни помощници в лицето на Каблешков, Кочо Чистеменски, Захари Стоянов, Найден Попстоянов, Иван Арабаджията и доста други.
Вечерта на 13 януари в дома на Танчо Шабанов в Копривщица е формиран втори комитет от Панайот Волов. На събранието взимат присъединяване Найден Попстоянов, Танчо Шабанов, отец Никола Белчев, Цоко Будин, Каблешков, Нешо Попбрайков и други Участниците се заклеват на евангелие, нож и револвер от отец Никола. Клетвата гласяла:
„ Заклевам се в името на всемогъщия Бог, че за славата на народа си и за достойнството на православната религия ще забия петстотингодишния ръждясал български нож в гърдите на турския султан! Ако престъпя клетвата си, да бъда прокълнат от целия български народ и да ме реализира най-тежкото Божие наказване... “
Волов дава на Каблешков пълномощие, което потвърждава, че е акредитиран да основава революционни комитети от самото управление на въстанието. То е подписано и подпечатано от Волов с подправеното му име Петър Банков. Каблешков още веднъж се разболява, само че това не го стопира. На 13 април се организира събранието в Оборище, където Копривщица е показана от двама делегати – Найден Попстоянов и Тодор Душенчанина, които отнесли със себе си писмо от Каблешков за Волов и Бенковски. Събранието траяло от 13 до 16 април и там е взето решение въстанието да се разгласи на 1 май, а при положение на изменничество и по-рано. По-късно въстанието е предадено от Ненко Стоянов Терзийски, който е балдевски пратеник.
Паметник на Тодор Каблешков в Борисовата градина в София
Избухване на въстанието
Първоначално турците подценяват мащабите на съзаклятието – в Копривщица е пратен само кърсердаринът Неджиб ага с няколко заптиета да арестуват бунтовниците. Датата е 19 април 1876 година На 20 април стражите стартират арестите. Първоначално арестуват Георги Тусунов, потърсили Брайко Енев и Петко Бояджиев, само че те се укриват. Сред хората, които Неджиб ага трябвало да арестува, бил и Каблешков, само че неговата майка заблуждава кърсердарина, че той не си вкъщи, макар че тогава Тодор лежи болен в бащината си къща. Изправени пред погром на въстанието още преди да е почнало, Каблешков, макар заболяването, взима решение то да се разгласи прибързано. По негова заповед камбаните в градските църкви забиват, обявявайки началото на протеста, останал в българската история като Априлското въстание. Датата е 20 април 1876 година, а часът е към 10 сутринта. Бързо са образувани две чети и са изпратени да обкръжат конака и заптиетата в него. Групата, предвождана от Георги Тиханек, инцидентно среща по пътя заптието Кара Хюсеин Хайдук на Калъчовия мост и Тиханек го прострелва. Той е първият турчин, погубен във въстанието. Под водачеството на Каблешков конакът е обграден, само че след къса блокада Неджиб ага съумява да избяга дружно с по-голяма част от хората си, само че в бягството са убити няколко заптиета, в това число мюдюрина, а агата губи сабята си. Именно тогава Каблешков написа прочутото кърваво писмо, което гласи:
Братия!
Вчера дойде в село Неджип ага из Пловдив, който изиска да затвори няколко души дружно с мене. Като бях прочут за вашето решение, станало в Оборишкото заседание, повиках няколко души юнаци и откакто се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, съпроводени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братия, сте били същински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия образец и в Панагюрище...
Накрая на писмото Каблешов рисува християнски кръст с кръвта на мюдюрина. Писмото е отнесено от Никола Салчев до Панагюрище толкоз бързо, че конят му умира от изтощеност. Друго кърваво писмо е изпратено посредством Никола Караджов до Клисура. Известени са и Старо Ново село и Стрелча. Куриерът Тодор Москов отпътува за Враца, с цел да осведоми комитета и неговия водач – Стоян Заимов, само че е хванат в турското село Лъжене и отведен в София. Властта в Копривщица е поета от боен съвет, чийто ръководител е Каблешков, а секретар – Никола Беловеждов. За щаб на въстаниците е избрана спицерията (аптеката) на доктор Спас Абрашев. Всички пътища и пътеки към Копривщица са блокирани от въстанически отряди. Бунтовниците имат къс конфликт в село Синджирлии, където са убити 13 турци, а дамите и децата са изтеглени към Копривщица. Опразнените от селяните села са запалени по заповед на Каблешков, с цел да не се употребяват от турските войски като укрития.
Ход на въстанието[редактиране | редактиране на кода]
Междувременно в Карлово Тосун бей е прочут за въстанието и по негова заповед пред портите на конака е забито санджакшерифа – свещеното знаме на мюсюлманите и към него в продължение на седмица от Пловдивско, Казанлъшко и Карловско се събира нередовната войска башибозук. На 26 април турските войски нападат Клисура. Въстаниците не могат да противодействат на турската тежка артилерия и в същия ден башибозукът нахлува в селото. Над 200 от селяните, които не съумяват да избягат, са свиреп изклани. Жертвите са най-вече дами, деца и старци.
Каблешков се насочва с отряд от 200 въстаници в помощ на Клисура, само че я заварва опожарена и се изтегля назад в Копривщица дружно с към 4000 бежанци. От Панагюрище пристига новината, че градът е обстрелван с артилерия и рухването му е въпрос на време. Местните чорбаджии се пробват да попречат по всякакъв начин на водачите на въстаниците и стартират да убеждават бежанците, че в случай че предадат бунтовниците, султанът ще се смили над тях и домовете им. Сред предателите са хаджи Иванчо, чорбаджи Беню и други представители на локалното чорбаджийство. В резултат на дейностите им част от въстаниците в действителност са хванати от бежанците и отведени вързани в една локална черква. Заловени са и част от ръководителите на бунта – Цоко Будин, отец Белчев, Брайко Енев и други. На 30 април пристига Павел Бобеков, който оповестява, че турските войски са отблъснати от Панагюрище и въстанието се развива по проект. Уплашените чорбаджии освобождават хванатите въстаници, само че тогава Бобеков признава, че е излъгал – Панагюрище е опустошено, завзето и разграбено от турците.
На 1 май башибозукът стартира да се събира към Копривщица, подкрепени са от постоянна армия, която разполага с артилерия. Турците наброяват към 5000 души. Начело е Хафъз паша. Той към този момент е унищожил Панагюрище и изпраща помощника си – миралай Хасан бей да се „ погрижи “ за Копривщица. Въстаниците са предадени от чорбаджиите. Те влизат в договаряния с Хасан бей, като предават на турците даже дървените топове и заплащат откуп. Въпреки това башибозукът нахлува в Копривщица и тя е подложена на плячкосване, а жителите – на кръвопролитие. На 3 май Хасан бей влиза в опустошеното населено място и по негова заповед хванатите въстаници са изпратени на съд в Пловдив. Скоро идва и Хафъз паша и подлага града на наново плячкосване.
Паметник на Тодор Каблешков пред родната му къща в Копривщица
Последни дни[редактиране | редактиране на кода]
Оцелелите въстаници се изтеглят в планините още на 1 май и се пробват да преминат Стара планина, с цел да пресекат Дунав и да се укрият в Румъния. На 8 май от четата на Каблешков са останали едвам 4-ма души – Тодор Каблешков, Найден поп Стоянов, Георги Търнев и Стефан Почеков. Стигат до село Чифлик в Троянския Балкан. Вечерта отсядат в хана, където се нахранват и наспиват. На другия ден отново се връщат в гората. За главата им има оповестена премия, а изпратената потеря ги търси къде ли не. Техен досегашен сподвижник издава пред заптиетата позицията им.[3] Бивакът им край Рогачева река е атакуван изненадващо от турците и стартира престрелка. Георги Търнев и Стефан Почеков са убити на място. Каблешков е хванат жив, а Найден Попстоянов е ранен в ръката и също покорен. Убитите четници са обезглавени, а главите им са взети за титли. Обезглавените трупове са открити чак през 1944 година и заровени на самото място. Пленниците са отведени в Троян, а оттова в Ловеч. В Ловешкия затвор двамата бунтовници са подложени на мъчения. Там заварват и Захари Стоянов. На 3 юни пленниците са отведени в Търново. След разпити, на които Каблешков не признава нищо, Селями паша тръгва за Пловдив и взима със себе си бунтовниците, с цел да ги съобщи на пловдивския съд. Даскал Попстоянов към този момент е премрял, а Каблешков знае какво ги чака в града – още мъчения и в последна сметка бесило. Когато конвоят стопира да пренощува в конака в Габрово, Каблешков се възползва от невниманието на едно от охраняващите го заптиета, лишава револвера му и се прострелва в главата.
Датата е 16 юни 1876 година, а Каблешков е едвам 25-годишен. На идващия ден габровският архиерейски наместник измолва Селями паша да му даде тялото, с цел да бъде заровено по християнски. Въстаникът е почистен, облечен в нови облекла и тялото му е заровено покрай гробовете на двама четници от четата на Хаджи Димитър, обесени в Габрово.
През 1883 година тленните остатъци на Тодор Каблешков са пренесени и по-късно положени в Копривщица в Мавзолея костница в чест на Априлци. Поради недобрите условия там, костите на Тодор и Найден Попстоянов са изложени за поклонение в родния му дом до 1996 година, когато са препогребани в двора на храм „ Успенѝе Пресветѝя Богоро̀дицы “. Родната къща на революционера в Копривщица е музей. Там могат да се видят доста негови движимости, в това число негови фотоси, документи, учебници, оръжия, шапката, която е носел, до момента в който е бил шеф на гарата в Белово и други.
На 20 април 1876 година в Копривщица избухва Априлското въстание.
Истинската си Независимост България съумява да си извоюва сама 24 години по-късно през 1908 година, само че посредством Априлското въстание народът ни и България се появява на картата на Европа.
Подготовката е единствено няколко месеца, с което се изяснява и неговия крах на бойното поле.
То избухва прибързано на 20 април. При опит да бъде хванат Тодор Каблешков жителите на Копривщица се подвигат на оръжие и убиват локалния мюдюрин. Каблешков написва своето прословуто „ Кърваво писмо “, което е изпратено на Бенковски в Панагюрище. Той афишира началото на въстанието, останалото е история...
Въпреки разгрома и жестокостите, осъществени от Османската империя в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, въстаниците приковават вниманието на Европа към Българския въпрос.
Благодарение на саможертвата на героите от Априлската епопея днес има българска страна, изпитваме удоволствието от чувството да приказваме родния си език. Все отново главната цел на това въстание е появяването на България на европейската политическата карта. Това нямаше да бъде допустимо, в случай че не беше Априлското въстание като най-върховната част на българското национално освободително придвижване.
Тодор Ка̀блешков е изтъкнат български бунтовник, участник в Априлското въстание. Той е един от облиците в първия български разказ, а точно в романа на Иван Вазов „ Под игото “. Участва в главите: „ Представлението “ (17 глава, Първа част), „ Комитетът “ (7 глава, Втора част) и други
Биография
Родовото име Каблешкови произлиза от „ каблица " – огромно дървено ведро за мляко, употребявано от родопските овчари. Предполага се, че някой от първите Каблешкови е пренесъл това ведро от Родопите в Копривщица и оттова последователно прякорът е признат като фамилно име
Тодор Каблешков е роден в заможното семейство на хаджи Лулчо Дончов Каблешков в Копривщица на 13 януари (1 януари остарял стил) 1851 година. Баща му е състоятелен копривщенец, занимаващ се с бегликчийство и джелепство. Въпреки че принадлежи към чорбаджиите, хаджи Лулчо е родолюбец и патриот, въодушевен от огромния си брат Илия, който е погубен от кърсердари в Берковско през 1858 година
Ранно детство
Тодор е мощно завързан към майка си Стойка и тежко понася ранната ѝ гибел. За него и петимата му братя и сестра се грижи сестрата на хаджи Лулчо, Пена – жена на фамозния копривщенски господар и хайдутин Дончо Ватах. Леля му Пена, или както самия Тодор я назовава „ мама Пена “, е образована българка, която постоянно му споделя за многочислените подвизи на брачна половинка си. По-късно татко му се дами за Ана Григорова и Тодор построява с нея мощна другарска връзка, която също спомага доста за издигането на духа му на патриот и бунтовник. Още в най-крехка възраст има проблеми със здравето, само че това в никакъв случай не го стопира. Първоначално учи в родната Копривщица, където му преподава Харитон Груев (по-късно той побългарява името си на Веселин), брат на огромния възрожденец Йоаким Груев. Тодор се отличава като добър и усърден възпитаник.
Юношество
В края на 1864 година Хаджи Лулчо води Тодор в Пловдив при по-малкия си брат Цоко Каблешков, който го записва в влиятелното основно епархийско училище, където му преподава самият Йоаким Груев. Там той се сблъсква с гърцизацията в града, с надменното отношение към българите. Неведнъж разногласията с другите ученици-гърци прерастват в ръкопашни битки. Омразата му към поробителите също се разпалва в Пловдив, когато Тодор инцидентно минава през един от турските квартали. Турчетата го замерват с камъни и той се прибира вкъщи разкървавен и с пукнат череп. В отговор на недоволството на Цоко Каблешкови и даскал Груев пред турските големци Тодор само е посъветван повече да не минава през турските квартали. През 1867 година Тодор се разболява тежко и татко му е заставен да го върне назад в Копривщица, където му се преподава като на частен възпитаник, с цел да не изостава с образованието си.
Именно тогава той демонстрира организаторските си качества, като основава ученическо сдружение за култура и познание „ Зора “. Когато родителите му го изпращат в влиятелния Френски султански лицей Галатасарай в Цариград, той подава оставката си като ръководител и оставя инструкции за по-нататъшната активност на сдружението. Цоко Каблешков, който се нуждае от правилен помощник за разрастващата се търговия, убеждава хаджи Лулчо, че Тодор има потребност от по-сериозно обучение и с взаимните им подкрепи той става възпитаник в извънредно влиятелния за времето си френски колеж „ Мехтеп Султание “ в Галатасарай. Това става през есента на 1868 година в Цариград и Каблешков има опцията да се включи в кръжока на Петко Р. Славейков, където се среща за пръв път с някои творби на Любен Каравелов. В лицея се среща с други възпитаници българи, като измежду тях са Павел Бобеков от Панагюрище и Константин Величков от Татар Пазарджик. Заедно с тях прочита един остарял и опърпан образец на „ Горски пасажер “ на Раковски, считан тогава за „ бунтовна литература “. В лицея Тодор се сблъсква с познатия му от Пловдив гърцизъм и точно след един пердах с гърци той се отхвърля от името си Тодор (което е с гръцки произход) и упорства да се обръщат към него с българското Богдан. Проявява интерес към френската и съветската литература, прави опити да написа стихове под мощното въздействие на Славейков. Според Вл. Свинтила[2] е съвсем несъмнено, че Тодор е превел „ Тримата мускетари “ и „ Граф Монте Кристо “. При пребиваването си в Цариград Тодор безусловно е обладан от мисълта да убие султан Абдул Азис, до момента в който следил по какъв начин султанът всеки петък излиза от двореца си, с цел да отиде в дворцовата джамия в Илдъз Кьошк.
Революционна дейнос
През 1871 година Тодор се завръща в родната Копривщица. Именно от този момент датират и първите му революционни прояви. Дружи с обущаря Петко Тодоров Бояджиев-Кундурджията и учителя Найден Попстоянов. На 25 май 1871 година даскал Попстоянов основава женското дружество „ Благовещение “, на което майката на Каблешков става ръководител и това им разрешава да развиват необезпокоявано революционната си активност. Каблешков, макар че тогава е тежко болен, се среща и със самия Васил Левски, който идва в Копривщица в края на декември 1871 година дружно с Ангел Кънчев и това му оказва мощно въздействие в по-нататъшното му развиване като бунтовник. На 1 януари 1872 година Каблешков основава дружеството „ Трудолюбие “ – кооперативно сдружение за икономическо и културно издигане на народа.
Заминава за Одрин, където се научава да работи на телеграф като възпитаник в Одринската железопътна гара. Там провежда и първия си протест, въпреки и алегоричен. Ученици, членове на неговия кръжок, запяват „ Стани, стани, левент балкански “ по време на литургия, което в последна сметка води до намесата даже на заптиета, които арестуват учениците, само че по-късно те са освободени. Овладял добре телеграфа, Каблешков постъпва като чиновник-телеграфист в станцията на Баронхиршовата железница в Пловдив. Показва забележителни умения и е преназначен като свързочник на гара Белово и скоро е нараснал до неин шеф. Въпреки че постът му обезпечава едно забележително материално положение, той не се отхвърля от делото си, а в противен случай. Под прикритието си на началник-гара обикаля селата към Белово, като се пробва да просвещава селяните и да ги увлича в революционната активност. Активно спомага за откриването на читалище Искра в село Голямо Белово, трансформирало се в културно и революционно средище в региона. От Белово Каблешков поддържа дейна връзка със своите съидейници и взима присъединяване в подготовката на Старозагорското въстание.
През пролетта на 1875 година подава оставката си като началник-гара и се открива в Татар Пазарджик (дн. Пазарджик) и като търговец на дървен материал обикаля градовете София, Самоков, Пирот и други селища, с цел да ревизира какви са революционните настроения измежду българите. Подпомага локалните революционери в укрепването и развиването на комитетите. През есента на 1875 година здравето му още веднъж се утежнява и той отпътува за родната Копривщица. Именно там научава за злощастния завършек на Старозагорското въстание, което го подтиква да се заеме с революционна активност още по-активно. Мотивира го неспособността на Високата порта да се оправи с въстанието в Херцеговина. В Копривщица се среща с двете учителки Мария Бочева Българова от Сопот и Евлампия Векилова. Именно те ще избродират знамето на копривщенските въстаници. Влюбва се в Мария Българова, само че тя отпътува за Габрово, а оттова се завръща да преподава в родния Сопот. Той не се пробва да я спре и на раздялата им и подарява своя фотография и ножички, които да употребява при ушиването на друго знаме, а в случай че се наложи – да си пререже вените, с цел да не я заловят турците. Каблешков постоянно пътува до Пловдив, където се отбива в книжарницата на Христо Г. Данов, с цел да закупи новите български книги. По време на пътуванията си посещава редица села, в които основава и укрепва комитети.
Подготовка и организация на Априлското въстание
През есента на 1875 година след края на Старозагорското въстание в Гюргево се събират видни революционни дейци, с цел да възнамеряват ново въстание, което би трябвало да избухне напролет на идната година. Сред основателите на Гюргевския централен революционен комитет са Никола Обретенов, Стоян Заимов, Георги Бенковски, Стефан Стамболов, Иларион Драгостинов, Георги Измирлиев и други След дълги разисквания те разделят българските земи на четири революционни окръга – Врачански, Търновски, Сливенски и Пловдивски, по-късно преименуван на Панагюрски. Решено е въстанието да избухне на 1 май. В Четвъртия революционен окръг за основен деятел е избран Панайот Волов, като за негов асистент е определен Георги Бенковски. В началото на януари 1876 година двамата пресичат Дунав при Оряхово и посещават Пловдив, само че скоро схващат, че комитетската мрежа е по-добре развита в Задбалканските котловини и реалокират революционния център в Панагюрище. Много за делото към този момент е направено в селищата Панагюрище, Клисура, Брацигово, Пещера, Татар Пазарджик, Калофер, Белово и други Тук двамата апостоли намират дейни помощници в лицето на Каблешков, Кочо Чистеменски, Захари Стоянов, Найден Попстоянов, Иван Арабаджията и доста други.
Вечерта на 13 януари в дома на Танчо Шабанов в Копривщица е формиран втори комитет от Панайот Волов. На събранието взимат присъединяване Найден Попстоянов, Танчо Шабанов, отец Никола Белчев, Цоко Будин, Каблешков, Нешо Попбрайков и други Участниците се заклеват на евангелие, нож и револвер от отец Никола. Клетвата гласяла:
„ Заклевам се в името на всемогъщия Бог, че за славата на народа си и за достойнството на православната религия ще забия петстотингодишния ръждясал български нож в гърдите на турския султан! Ако престъпя клетвата си, да бъда прокълнат от целия български народ и да ме реализира най-тежкото Божие наказване... “
Волов дава на Каблешков пълномощие, което потвърждава, че е акредитиран да основава революционни комитети от самото управление на въстанието. То е подписано и подпечатано от Волов с подправеното му име Петър Банков. Каблешков още веднъж се разболява, само че това не го стопира. На 13 април се организира събранието в Оборище, където Копривщица е показана от двама делегати – Найден Попстоянов и Тодор Душенчанина, които отнесли със себе си писмо от Каблешков за Волов и Бенковски. Събранието траяло от 13 до 16 април и там е взето решение въстанието да се разгласи на 1 май, а при положение на изменничество и по-рано. По-късно въстанието е предадено от Ненко Стоянов Терзийски, който е балдевски пратеник.
Паметник на Тодор Каблешков в Борисовата градина в София
Избухване на въстанието
Първоначално турците подценяват мащабите на съзаклятието – в Копривщица е пратен само кърсердаринът Неджиб ага с няколко заптиета да арестуват бунтовниците. Датата е 19 април 1876 година На 20 април стражите стартират арестите. Първоначално арестуват Георги Тусунов, потърсили Брайко Енев и Петко Бояджиев, само че те се укриват. Сред хората, които Неджиб ага трябвало да арестува, бил и Каблешков, само че неговата майка заблуждава кърсердарина, че той не си вкъщи, макар че тогава Тодор лежи болен в бащината си къща. Изправени пред погром на въстанието още преди да е почнало, Каблешков, макар заболяването, взима решение то да се разгласи прибързано. По негова заповед камбаните в градските църкви забиват, обявявайки началото на протеста, останал в българската история като Априлското въстание. Датата е 20 април 1876 година, а часът е към 10 сутринта. Бързо са образувани две чети и са изпратени да обкръжат конака и заптиетата в него. Групата, предвождана от Георги Тиханек, инцидентно среща по пътя заптието Кара Хюсеин Хайдук на Калъчовия мост и Тиханек го прострелва. Той е първият турчин, погубен във въстанието. Под водачеството на Каблешков конакът е обграден, само че след къса блокада Неджиб ага съумява да избяга дружно с по-голяма част от хората си, само че в бягството са убити няколко заптиета, в това число мюдюрина, а агата губи сабята си. Именно тогава Каблешков написа прочутото кърваво писмо, което гласи:
Братия!
Вчера дойде в село Неджип ага из Пловдив, който изиска да затвори няколко души дружно с мене. Като бях прочут за вашето решение, станало в Оборишкото заседание, повиках няколко души юнаци и откакто се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, съпроводени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братия, сте били същински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия образец и в Панагюрище...
Накрая на писмото Каблешов рисува християнски кръст с кръвта на мюдюрина. Писмото е отнесено от Никола Салчев до Панагюрище толкоз бързо, че конят му умира от изтощеност. Друго кърваво писмо е изпратено посредством Никола Караджов до Клисура. Известени са и Старо Ново село и Стрелча. Куриерът Тодор Москов отпътува за Враца, с цел да осведоми комитета и неговия водач – Стоян Заимов, само че е хванат в турското село Лъжене и отведен в София. Властта в Копривщица е поета от боен съвет, чийто ръководител е Каблешков, а секретар – Никола Беловеждов. За щаб на въстаниците е избрана спицерията (аптеката) на доктор Спас Абрашев. Всички пътища и пътеки към Копривщица са блокирани от въстанически отряди. Бунтовниците имат къс конфликт в село Синджирлии, където са убити 13 турци, а дамите и децата са изтеглени към Копривщица. Опразнените от селяните села са запалени по заповед на Каблешков, с цел да не се употребяват от турските войски като укрития.
Ход на въстанието[редактиране | редактиране на кода]
Междувременно в Карлово Тосун бей е прочут за въстанието и по негова заповед пред портите на конака е забито санджакшерифа – свещеното знаме на мюсюлманите и към него в продължение на седмица от Пловдивско, Казанлъшко и Карловско се събира нередовната войска башибозук. На 26 април турските войски нападат Клисура. Въстаниците не могат да противодействат на турската тежка артилерия и в същия ден башибозукът нахлува в селото. Над 200 от селяните, които не съумяват да избягат, са свиреп изклани. Жертвите са най-вече дами, деца и старци.
Каблешков се насочва с отряд от 200 въстаници в помощ на Клисура, само че я заварва опожарена и се изтегля назад в Копривщица дружно с към 4000 бежанци. От Панагюрище пристига новината, че градът е обстрелван с артилерия и рухването му е въпрос на време. Местните чорбаджии се пробват да попречат по всякакъв начин на водачите на въстаниците и стартират да убеждават бежанците, че в случай че предадат бунтовниците, султанът ще се смили над тях и домовете им. Сред предателите са хаджи Иванчо, чорбаджи Беню и други представители на локалното чорбаджийство. В резултат на дейностите им част от въстаниците в действителност са хванати от бежанците и отведени вързани в една локална черква. Заловени са и част от ръководителите на бунта – Цоко Будин, отец Белчев, Брайко Енев и други. На 30 април пристига Павел Бобеков, който оповестява, че турските войски са отблъснати от Панагюрище и въстанието се развива по проект. Уплашените чорбаджии освобождават хванатите въстаници, само че тогава Бобеков признава, че е излъгал – Панагюрище е опустошено, завзето и разграбено от турците.
На 1 май башибозукът стартира да се събира към Копривщица, подкрепени са от постоянна армия, която разполага с артилерия. Турците наброяват към 5000 души. Начело е Хафъз паша. Той към този момент е унищожил Панагюрище и изпраща помощника си – миралай Хасан бей да се „ погрижи “ за Копривщица. Въстаниците са предадени от чорбаджиите. Те влизат в договаряния с Хасан бей, като предават на турците даже дървените топове и заплащат откуп. Въпреки това башибозукът нахлува в Копривщица и тя е подложена на плячкосване, а жителите – на кръвопролитие. На 3 май Хасан бей влиза в опустошеното населено място и по негова заповед хванатите въстаници са изпратени на съд в Пловдив. Скоро идва и Хафъз паша и подлага града на наново плячкосване.
Паметник на Тодор Каблешков пред родната му къща в Копривщица
Последни дни[редактиране | редактиране на кода]
Оцелелите въстаници се изтеглят в планините още на 1 май и се пробват да преминат Стара планина, с цел да пресекат Дунав и да се укрият в Румъния. На 8 май от четата на Каблешков са останали едвам 4-ма души – Тодор Каблешков, Найден поп Стоянов, Георги Търнев и Стефан Почеков. Стигат до село Чифлик в Троянския Балкан. Вечерта отсядат в хана, където се нахранват и наспиват. На другия ден отново се връщат в гората. За главата им има оповестена премия, а изпратената потеря ги търси къде ли не. Техен досегашен сподвижник издава пред заптиетата позицията им.[3] Бивакът им край Рогачева река е атакуван изненадващо от турците и стартира престрелка. Георги Търнев и Стефан Почеков са убити на място. Каблешков е хванат жив, а Найден Попстоянов е ранен в ръката и също покорен. Убитите четници са обезглавени, а главите им са взети за титли. Обезглавените трупове са открити чак през 1944 година и заровени на самото място. Пленниците са отведени в Троян, а оттова в Ловеч. В Ловешкия затвор двамата бунтовници са подложени на мъчения. Там заварват и Захари Стоянов. На 3 юни пленниците са отведени в Търново. След разпити, на които Каблешков не признава нищо, Селями паша тръгва за Пловдив и взима със себе си бунтовниците, с цел да ги съобщи на пловдивския съд. Даскал Попстоянов към този момент е премрял, а Каблешков знае какво ги чака в града – още мъчения и в последна сметка бесило. Когато конвоят стопира да пренощува в конака в Габрово, Каблешков се възползва от невниманието на едно от охраняващите го заптиета, лишава револвера му и се прострелва в главата.
Датата е 16 юни 1876 година, а Каблешков е едвам 25-годишен. На идващия ден габровският архиерейски наместник измолва Селями паша да му даде тялото, с цел да бъде заровено по християнски. Въстаникът е почистен, облечен в нови облекла и тялото му е заровено покрай гробовете на двама четници от четата на Хаджи Димитър, обесени в Габрово.
През 1883 година тленните остатъци на Тодор Каблешков са пренесени и по-късно положени в Копривщица в Мавзолея костница в чест на Априлци. Поради недобрите условия там, костите на Тодор и Найден Попстоянов са изложени за поклонение в родния му дом до 1996 година, когато са препогребани в двора на храм „ Успенѝе Пресветѝя Богоро̀дицы “. Родната къща на революционера в Копривщица е музей. Там могат да се видят доста негови движимости, в това число негови фотоси, документи, учебници, оръжия, шапката, която е носел, до момента в който е бил шеф на гарата в Белово и други.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ